Раянеър. Всеки път, когато чуя това име лявото ми око получава тик и обикновено издавам ръмжащ звук. И ако съм до нещо, което мога да ритна със всичка сила бих го направила. Прочетете моята хорор история с Раянеър.
Преди години, когато учех в Испания използвах Раянеър постоянно. Един уикенд бях в Лондон, друг в Рим, беше вълнуващо, евтино и лесно! За 50 евро можех да се разходя из цяла Европа, въпреки че трябваше да спя поне в едно от летищата, заради абсурдно ранните им полети, но си струваше. До края на 2008г. вече имах и „свое“ място на Терминал 1 на летището в Мадрид, където спях.
Но след три агонизиращи и изнервящи „инцидента“ с Раянеър си казах, че никога повече няма да летя с тях.
През 2009г. Раянеър влезе в черния ми списък и ето защо:
1.Париж
Париж, градът на светлините, градът на любовта, кой би отказал на един зимен декемврийски уикенд в най-романтичния град в света? Взех директен полет за Париж, чакайте, Париж Бове. Къде е това Бове? Още ли сме във Франция?
Два часа по-късно се качих на автобус за центъра на Париж и си казах, че въпреки всичко ще си прекарам добре. Но не стана точно така. Прекарах най-лошия възможен уикенд и бях напълно готова да пропътувам отново стоте километра до летището, което се намираше посредата на нищото, за да си хвана самолета за Испания. Всички служители на градския транспорт в Париж бяха на стачка! Нямаше автобуси, нямаше таксита, нямаше метро, нямаше влакове, НИЩО. И ако сте били в Париж ще знаете, че е огромен и за мен е почти невъзможно да се върви пеша в него, а моя хостел беше в Монмарте. Никога няма да забравя как вървях часове наред и колко много ме боляха краката, за да стигна до цивилизацията.
Полетът ми за Испания беше в неделя в 6 сутринта, което означаваше, че ще спя в летището. Нямах пари, за да си позволя спално отделение само за 2 часа сън. Както и да е, Раянеър ми дадоха грешно разписание на автобусите за Бове и не след дълго разбрах, че съм изпуснала последния автобус. По дяволите! Оказа се, че не може да се спи на летището в Бове, въпреки че предпочитах да съм там, а не на спирката в Париж.
Час или два се въртях като идиот, защото нямаше транспорт. Попитах в няколко хотела колко ще струва стая за една вечер, но бързо се отказах, защото бяха скъпи. Въртях се още малко и след като два пъти ми предложиха наркотици и попитах една проститутка за посоката се домъкнах премръзнала в един луксозен хотел и ги помолих просто да постоя за няколко часа в лоби бара, докато ми дойде автобуса. За мой късмет ме съжалиха и успях да си хвана първия сутрешен автобус.
- Бремен, Германия
Стягах си багажа от Западна Германия през Декември, точно преди Коледа. Отскачах от градче до градче, пих греяно вино от Коледните базари, докато ми се зачерви носа. Имах коледно настроение и нямах търпение да прекарам вакацията си с приятели и роднини в Норвегия. Запазих си билет за влака, за да успея да си хвана евтиния коледен полет на Раянеър за Осло.
След като прекарах деня си във вледеняващ дъжд, най-накрая успях да се добера до летището. Имах само една раница на гърба, направих си онлайн чек-ин, както обикновено. Отправих се към самолета, стюардесата ми погледна билета и каза „Билетът Ви е невалиден. Само граждани на европейски държави могат да правят онлайн чек-ин. Нашата компютърна система затваря 40 минути преди полета, така, че не можем да ви принтираме нов билет. НЕ можем да ви допуснем до самолета.“
Побесняла дотичах като луда до гишето на Раянеър. Опитах се да им обясня, че и преди съм летяла с тях, но е нямало проблем с това. Обясних, че е Коледа и за първи път няма да съм вкъщи по празниците, добавих, че трябва да се кача на самолета, защото не мога да прекарам Коледа сама. Служителят ме гледаше безизразно, докато плачех и ми отговори: „Явно знаете перфектно английски, не можахте ли да разберете какво пише в сайта? Чекирането онлайн е само за граждани на ЕС. Без компенсации.“
Побегнах до гишето, където продават билети и открих, че същата вечер има полет до Осло. Трябваше да прекача във Франкфурт, но това нямаше значение. Благодаря ви Луфтханза, че ме спасихте! Обадих се на майка ми и ми каза да използвам парите от картата за спешни случай, а тя след това ще ми ги върне. Можете ли да си представите колко струва билет купен в последния момент на Коледа? Аз мога, до ден днешен ме побиват тръпки, когато се сетя.
3.Пула, Хърватия
Това беше последния път, когато използвам Раянеър. След последната случка не бях пътувала с тях две години. Дали си научих урока от две провалени екскурзии? Явно не.
Лятото на 2009г. беше едно от най-хубавите лета някога. Обиколих Балканите, след това си взех билет за полет на Раянеър от Пула, Хърватия. Имах две чанти, едната я чекирах, другата беше по-малка и в нея ми беше лаптопа, учебници, тетрадки и камера.
Когато стигнах до охраната имах лошо предчувствие, когато видях, че са сложили огромни везни за мерене на багажа. Разбира се моят багаж тежеше повече заради всички учебници и тетрадки. „Милият“ служител на Раянеър ми обясни, че трябва да се върна и да си чекирам чантата. Добре.
Наредих се отново на опашката да ми чекират багажа. Дамата, която обслужваше съвсем спокойно ми каза, че струва 200 евро. След като един багаж си го бях чекирала, другия се мереше в килограми(това беше първият и последния път, когато ми теглеха багажа).
Абсурд! В този момент побеснях от всички номера на Райънер, нямах срам и нямаше какво да губя освен достойнството си. След като никой не познавах на кой му пука? Преди два дни бях останала и без пари. За това се разкрещях, разплаках и направих огромен скандал в това малко летище посредата на нищото в Хърватия. С около 50 човека зад мен, които ме подкрепяха и правеха скандала дори още по-голям(явно и те не бяха доволни от авиокомпанията), успях да засрамя служителя на Раянеър достатъчно, за да ми пусне багажа не за 200, а за 25 евро.
Летях с тях през периода 2007-2009г., когато не бяха толкова голяма и известна компания. Тогава почти никой не знаеше за далечните летища, на които кацат, „условията с малки букви“, които те прецакват, прекалено стриктните условия за багаж. В момента Райънеър е една схема за пари, с отвратително обслужване. Всички са запознати със схемите им и обикновено всеки внимава с тях, когато пътува. Дори има сайт за тях: „Мразя Райънеър“
Райънеър имат прекалено педантично стриктна политика за багажа, таксуват те за абсолютно всичко и дори се опитват да „ограбят“ граждани, които не са от ЕС, като ги карат да им правят чекиране или просто не ги допускат до самолета. Ако стоиш на нокти постоянно, когато ти се наложи да ги използваш най-вероятно няма да имаш големи проблеми с тях. Също така, имайте предвид, че не винаги са най-евтиния избор. Изкарах голям късмет, че ми чекираха този багаж, защото обикновено не са толкова разбрани. Това е компания, която плаща на работниците си допълнително за всеки багаж, които чекираш на гейта, водят се постоянни дела срещу тях за подвеждащи реклами и за нелепите им такси. Какво друго очаквате?
Източник: www.youngadventuress.com